Проф. Ганчо Ганчев: Целта е да не изпълним изискванията, индиректно се саботира приемането ни в еврозоната
Това съобщи пред БНР макроикономистът проф. Ганчо Ганчев - учител в Благоевградския университет.
По думите му дори да има заплаха от банкрут, министърът на финансите е последният, който би трябвало да приказва за това.
Опитът за надзор върху цените имаше къс пиар резултат, само че не и действителен подобен, счита той. Според него успокояването на цените ще се усети първо в еврозоната, а след това и у нас:
" От позиция на инфлацията, всичко ще зависи от това, което става в еврозоната. Там се вижда развой на закъснение на инфлацията. Дори се смята, че е допустима дефлация. Въпросът е доколко този развой ще се придвижи тук. Това, което става в Европейски Съюз, след няколко месеца се придвижва при нас ".
Най-сериозният проблем с днешна дата обаче съгласно него е неуместният бюджет, препоръчан от служебното държавно управление. Заложеният недостиг от 6% е недействителен и неприемлив. Дяволът е прикрит и в приходната, и в разходната част, изрече мнението си проф. Ганчев в изявление за предаването " Преди всички ".
" Основният проблем са ограниченията, свързани с намаляването на данъчното задължение, увеличение на размера на регистрация по Данък добавена стойност и други ограничения водят до стесняване на приходите на страната от порядъка на 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Ако тези ограничения бъдат отстранени, би следвало да се набележи в допълнение повишаване на приходите от Данък добавена стойност и другите данъчните доходи. Запазват се доста разноски, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези ограничения имаха смисъл, в случай че бизнесът беше поел ангажимент да не подвигат цените ".
Като различен проблем проф. Ганчев уточни ниската събираемост на приходите от двете държавни организации по събиране на налозите. Според него компенсирането на бизнеса бързо би трябвало да бъде прекъснато, а непотребните данъчни облекчения - отстранени. Трябва да се усъвършенства събираемостта на налозите.
По думите му първата работа на възможното ново държавно управление е да преразгледа бюджета, да редуцира част от раздутата държавна администрация и да си вземе " забравените пари от Европейски Съюз ".
" Ако се сформира държавно управление и се работи съществено върху приходната и разходната част е допустимо да имаме бюджет с недостиг до 3%. Това парламентарно болшинство би трябвало да е единно във връзка с визията им за бюджета ".
Бюджетът на служебното държавно управление не би трябвало да бъде одобряван, безапелационен бе макроикономистът.
По думите му дори да има заплаха от банкрут, министърът на финансите е последният, който би трябвало да приказва за това.
Опитът за надзор върху цените имаше къс пиар резултат, само че не и действителен подобен, счита той. Според него успокояването на цените ще се усети първо в еврозоната, а след това и у нас:
" От позиция на инфлацията, всичко ще зависи от това, което става в еврозоната. Там се вижда развой на закъснение на инфлацията. Дори се смята, че е допустима дефлация. Въпросът е доколко този развой ще се придвижи тук. Това, което става в Европейски Съюз, след няколко месеца се придвижва при нас ".
Най-сериозният проблем с днешна дата обаче съгласно него е неуместният бюджет, препоръчан от служебното държавно управление. Заложеният недостиг от 6% е недействителен и неприемлив. Дяволът е прикрит и в приходната, и в разходната част, изрече мнението си проф. Ганчев в изявление за предаването " Преди всички ".
" Основният проблем са ограниченията, свързани с намаляването на данъчното задължение, увеличение на размера на регистрация по Данък добавена стойност и други ограничения водят до стесняване на приходите на страната от порядъка на 2-3% от Брутният вътрешен продукт. Ако тези ограничения бъдат отстранени, би следвало да се набележи в допълнение повишаване на приходите от Данък добавена стойност и другите данъчните доходи. Запазват се доста разноски, свързани с компенсирането на бизнеса от високите цени на газа и тока. Тези ограничения имаха смисъл, в случай че бизнесът беше поел ангажимент да не подвигат цените ".
Като различен проблем проф. Ганчев уточни ниската събираемост на приходите от двете държавни организации по събиране на налозите. Според него компенсирането на бизнеса бързо би трябвало да бъде прекъснато, а непотребните данъчни облекчения - отстранени. Трябва да се усъвършенства събираемостта на налозите.
По думите му първата работа на възможното ново държавно управление е да преразгледа бюджета, да редуцира част от раздутата държавна администрация и да си вземе " забравените пари от Европейски Съюз ".
" Ако се сформира държавно управление и се работи съществено върху приходната и разходната част е допустимо да имаме бюджет с недостиг до 3%. Това парламентарно болшинство би трябвало да е единно във връзка с визията им за бюджета ".
Бюджетът на служебното държавно управление не би трябвало да бъде одобряван, безапелационен бе макроикономистът.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ